1. Какво представлява целулитът ?
Думата целулит в съвременната козметология е термин определящ състояние на кожата, при което нейният релеф се нарушава в следствие на неравномерно натрупване на подкожна мастна тъкан и циркулаторни проблеми. За разлика от козметологията, в медицината целулитът е различно състояние, свързано с потенциално сериозна инфекция засягаща кожата и подкожната тъкан.

Мастните натрупвания под формата на целулит, наричани още "портокалова кожа", засягат до 90% от жените след пубертета и 10% от мъжете, явявайки се проблем, който се задълбочава най-вече от съвременния начин на живот. Целулитните натрупвания се локализират в най-голяма степен в зоната на ханша, бедрата и корема, но не рядко могат да засегнат и областта на подбедриците и задната част на ръцете.

Има множество теории за това какво точно представлява целулитът и до колко той е физиологично състояние или здравословен проблем. Най-общо може да се каже, че границата между двете състояния лесно може да бъде премината, а при вече образувал се значителен целулит е изключително трудно или невъзможно да се възстанови първоначалното състояние на кожата. Така поради специфичния начин на образуването на целулита, той може да се запази дори след значително намаляване на подкожната мастна тъкан и се наблюдава дори при сравнително слаби хора.

При образуването на целулит се засягат в най-голяма степен мастните клетки в най- повърхностния слой на подкожната тъкан (хиподермата). Този слой е структурно различен от подлежащите дълбоки слоеве мастна тъкан, поради факта че мастните клетки в него са подредени в делчета, около които има вертикални влакна съединителна тъкан. Тези влакна започват от дермата, спускат се през хиподермата и се залавят за фасциите под нея. Така при значително нарастване по обем на повърхностният слой мастни клетки, те избутват нагоре и издигат надлежащата кожа, а тези влакна я придърпват - образувайки хлътвания. Самите мастни клетки могат да увеличат обема си до 60 пъти, което значително може да измени цялостната структура и релеф на подкожната тъкан и да доведе до образуването на т.нар. "портокалов" вид на кожата. При своето нарастване, освен че променят релефа на кожата, мастните клетки притискат и кръвоносните и лимфни съдове и така затрудняват микроциркулацията на кожата. Така със задълбочаване на проблема тези нарушения водят до натрупването на отпадни продукти и лимфен застой в подкожната тъкан, което превръща целулита от естетичен, в метаболитен и здравословен проблем.

 
2. Какви са причините за появата на целулита?

Причината за появата на целулит най-често е свързана с комплекс от множество фактори. От една страна това са вътрешни фактори свързани с хормонални и метаболитни изменения, генетична предразположеност, оксидативен стрес и циркулаторни нарушения в кожата. От друга, това са факторите на външната среда като неправилно хранене, липса на физическа активност, неудобни дрехи, вредни навици (тютюнопушене, алкохол), и хроничен стрес. Така, макар голяма част от вътрешните факторите да не могат да бъдат избегнати, в комбинация със съвременният и вреден начин на живот, развитието на целулит значително може да се ускори и да доведе до трудно обратими промени в нашето тяло.

2.1. Хормонални фактори
Хормоните са един от значимите факторите, които според много изследвания са основна причина за появата на целулит. Именно естрогените се смятат за причината целулитът основно да се среща при женския пол и то най-вече в периоди на резки хормонални изменения като пубертет, бременност, менопауза, преди менструация и при прием на противозачатъчни. Това се дължи на факта че, освен свързани с половата си функция, тези хормони имат отношение в регулирането на периферното кръвообращението, дренирането на тъканите, натрупването на мазнини и състоянието на съединителната тъкан. Смята се, че и други хормони като инсулин, адреналин и норадреналин, тироидни хормони и пролактин имат отношение в процесите на образуване на целулит.

2.2. Генетични фактори
Индивидуалните особености и генетичните различия, които всеки човек притежава, като структура на тялото, склонност към натрупване на килограми, еластичността на кожата и др., могат да бъдат да бъдат значителен фактор за появата на целулит. Поради тази причина жените с по-атлетично телосложение, по-мъжка конструкция и по-стегната кожа и мускулатура, страдат стравнилно по-рядко от проблеми с целулита. Обратно, жените с по-фина кожа и склонност към натрупване на мазнини в типично женска конфигурация (бедра, ханш) имат и по-голяма склонност към образуван на целулит.

2.3. Неправилно хранене
Нередовното и нерационално хранене, особено злоупотребата с алкохол, напитки, фаст фууд и преработени храни, са от основните причини за затлъстяване и образуване на целулит. Чрез тези храни в организма влизат голямо количество наситени, транс мазнини и въглехидрати, а освен това и различни вредни вещества, които се натрупват в самите мастни клетки. Наситените мазнини, освен своята голяма калорийна стойност, се отлагат по стените на кръвоносните съдове и така възпрепятстват нормалната кръвна циркулация. Важно е да се знае, че спазването на крайни диети също е част от нерационалното хранене и вместо да помага за намаляване на целулита, даже влошава нещата. Причината за това е, че тялото не изчерпва приоритетно целулитните натрупвания и те в много от случаите се запазват и дори стават по-видими. При драстична диета, освен мазнини, тялото ни се разделя и с голямо количество мускулна маса, което никак не помага за по-добър външен вид.

2.4. Недостатъчна физическа активност
Един от немаловажните фактори за образуване на целулит е намалената двигателна активност и заседналия начин на живот. Статистиките показват, че близо половината от населението на България е с двигателна активност на минимума, като проблемът започва още в училищна възраст. Така целулитът, появил се още в ранна възраст, има много по-голям шанс да прогресира с годините и впоследствие да е изключително трудно да бъде премахнат. Именно поради тези причина, физическата активност е най-важния профилактичен фактор, освен за образуването на целулит, но и на редица заболявания. Самата физическата активност помага срещу образуването на целулит като подобрява мускулния тонус, активира кръвообращението, а в процеса на тренировки и движение, съединителната тъкан става по-еластична. Освен това, чрез подобрената кръвна циркулация и лимфоток, тялото се освобождава много по-добре от натрупаните вредни вещества и се противодейства на застойните процеси.

2.5. Недостатъчен прием на вода
Водата постъпваща в организма има изключително важно значение за правилното функциониране на всички органи и системи, в това число на отделителната, лимфната система и кожата. Препоръчително е да се прима около 30 мл. вода на всеки килограм телесно тегло, на ден , като в зависимост от физическата ни активност и външната температура, количеството може да варира. Обратно на схващанията, пиенето на повече вода, не води до натрупването ù в тялото. Причината за това е, че по-голямото количество вода стимулира работата на бъбреците и изхвърлянето на отпадните продукти и солите от тялото, които задържат допълнителното количество вода. Затова специалистите препоръчват да се пие достатъчно количество вода и да не се прекалява със солта в храната. Освен за отделянето на отпадните продукти, недостатъчния прием на вода влияе негативно и върху кожата и хиподермата, като се намалява тяхната еластичност и хидратация. Това допълнително задълбочава проблемите свързани с целулита и спомага за образуването му.

2.6. Алкохол
Приемът на алкохол, особено в големи количества, има пряка връзка с натрупването на килограми и образуването на целулит. Причината за това от една страна е, че алкохолът натоварва черния дроб, защото се приема за токсичен, а от друга, че самият алкохол има висока калорична стойност. Така, ако заедно с висококалорийна храна консумираме и алкохол, то черния дроб приоритетно обработва алкохола, а мазнините се натупват. Също така трябва да се знае, че и неизползваните за енергия въглехидрати се преобразуват в мазнини и се складират по-проблемните зони.

2.7. Пушене
Дори да не го осъзнаваме, щетите за кожата, причинени от пушенето, не са незначителни. Пушенето свива кръвоносните съдове на кожата, което намалява нейната защитна и възстановителна функция. Също така, тютюнопушенето се отразява негативно и на съединителната тъкан, което допълнително повишава риска от образуване на целулит. Тютюнопушенето един от основните рискови фактори на множество заболявания в това число и съдовите.

2.8. Прием и злоупотреба с медикаменти
Злоупотребата с медикаменти пречи на множество естествени процеси в организма, в частност детоксикацията на организма, функция, която природата е направила да работи изключително прецизно. В групата на такива медикаменти, с които се злоупотребява, попадат освен приеманите свободно от хората сънотворни, антидепресанти, успокоителни и обезболяващи,  но дори някои хапчета за отслабване и билкови продукти. Това е така, защото не всички хапчета на билкова основа и добавки имат доказан ефект, но могат да имат различни странични ефекти, с които трябва да се внимава. Към образуването на целулит имат отношение и медикаменти като оралните контрацептиви, поради съдържанието в тях на хормони, и по специално естроген.

2.9. Съвременен начин на живот
Липсата на двигателна активност, стресът и нездравословната храна, в комбинация, са основните фактори на съвременния начин на живот, които предразполагат тялото към образуване на целулит и затлъстяване. Поради това че все повече хора работят статична работа и имат намалена двигателна активност, в тялото се нарушават естествените процеси на дрениране и кръвоснабдяване на тъканите, както и на липолизата, което има пряко отношение към натрупване на целулит. Така намалената двигателна активност съчетана с висококалорична диета и стрес, освен че увеличава натрупването на мазнини в тялото, спомагат и за развитието на целулит и циркулаторни нарушения на кожата.

3. Стадии и степени на целулит
В зависимост от начинът на класифициране стадиите и степените на целулит могат да варират. Обикновено за описването на протичането на образуването на целулит се използват четири стадия, които приблизително съвпадат и със степените на целулит.

3.1. Първи стадий
При първи стадий на целулит са налице предимно циркулаторни нарушения свързани със забавяне на кръвообращението, лимфотока и натрупване на течност в подкожната тъкан. Външно кожата няма видими изменения, но при хващане на кожна гънка се наблюдава неравен релеф и трапчинки. Този стадии е най-благоприятен за предприемане на мерки за предотвратяване на по нататъшното развитие на целулит.

3.2. Втори стадий
При втори стадий на целулит застойните процеси и отокът в кожата се задълбочават, а с тях и натоварването върху венозната и лимфната система. Мастната тъкан се уплътнява, а по кожата започват да се образуват неравности. Неравностите и хлътванията по проблемните зони стават значително видими при стягане на мускулите или в изправено положение на тялото.

3.3. Трети стадий
При трети стадий на целулит мастните натрупвания и отокът в тъканите притискат капилярите и предизвикват нарушения в кръвооросяването на кожата. Започват процеси свързани с разрастване на съединителна тъкан, които капсулират струпванията от мастни клетки, образувайки малки възелчета. Кожата изглежда неравна, бледа, често се получават кръвоизливи и синини, които изчезват бавно. След този стадии премахването на целулитът става изключително трудно.

3.4. Четвърти стадий
При четвърти стадий на целулит се задълбочават процесите от третия стадий, а образуването на съединителна тъкан продължава. Малките възелчета се обединяват в отделни плътни участъци. Кожата в засегнатите зони е бледа, хладна с нездрав вид. Целулитът е силно изразен по всички засегнати части от тялото, а при захващането на кожата той е твърд и уплътнен. При притискането му често се усеща болезненост.

Скалата на Нюрнберг-Мюлер (Nurnberger – Muller)

Най-лесно и бързо в практиката степента на целулита може да определи чрез използването на скалата на Нюрнберг-Мюлер (Nurnberger – Muller)

Степен 0 - Няма видим целулит при легнало или изправено положение на тялото. При захващане на кожата с ръце се наблюдават бразди и гънки по кожата, но няма силно изразени трапчинки и изпъквания.

Степен 1 - Няма видим целулит при легнало или изправено положение на тялото. При захващане на кожата с ръце се наблюдават неравен релеф (портокалова кожа).

Степен 2 - Целулитът е видим при изправено положение на тялото и някои движения. В легнало положение целулитът не се забелязва.

Степен 3 - Целулитът е видим в изправно положение на тялото, но неравностите се запазват дори при легнало положение.

Митове и заблуди за целулита
4. Видове целулит
Могат да се срещнат различни класификации за видовете целулит, но те винаги са свързани с неговата структура, консистенция и локализация. Най-общо, според усещането при захващане на кожата, целулитът се разделя на  мек и твърд, но често към тях се добавя и трети - оточен. Освен тези видове, могат да се срещнат и множество други вариации, като склерозен, адипозен, локален, компактен, спортен, но те пак могат да отнесат към двата основни вида.

4.1. Мек целулит

Основното нещо, което е определящо за мекия тип целулит, е лимфният застой и подпухналия вид на кожата. Именно затова някои автори разглеждат и оточния целулит като подвид на мекия или негова по-лека форма. При мекия целулит кожата е студена и влажна, а засегнатите зони изглеждат пухкави. Този тип целулит е по-често срещания и по-правило обхваща големи зони от бедрата и корема. Характерно за него е, че за разлика от твърдия, той не е значително свързан с подлежащите мускули и може да бъде лесно захванат. В зависимост, дали се касае повече за задържане на лимфа или натрупване на мазнини, мекия целулит  може да има вариации в структурата, вида и консистенцията. По правило, ако не се вземат мерки с  времето циркулаторните нарушения се задълбочават, застоят се увеличава, а целулитът може да се уплътни. Така при задълбочаване на лимфния застой и прогресиране на степента му, мекия целулит може да премине в твърд.

4.2. Твърд целулит

Характерно за твърдия целулит е,  че кожата стои уплътнена, неравна, а целулитът е като цялостна маса. Твърдият целулит трудно се отделя от подлежащите мускули, болезнен е и в структурата му се  наблюдават уплътнени възелчета. Този вид целулит е по-неблагоприятен за теарапия и не изчезва дори след значително отслабване. Поради измененията в съединителната тъкан и уплътненията, често се отбелязва като фиброзен.

Специфичен вид целулит е спортния целулит. Той може да се отнесе към твърдия вид целулит, но се среща само при активно спортуващите, и то само в зоните на най-голямо мускулно натоварване. Изследванията показват, че спортуващите много по-рядко страдат от типичния целулит по ханша и бедрата, но са засегнати от такъв вид локален целулит. Причината за него е натоварващите се до краен предел мускули, използващи голямо количество кислород и образуващи множество свободни радикали. Така образувалите се свободни радикали, въздействат върху всички тъкани, включително кожата и хиподермата.

Определянето на вида целулит става чрез притискане на участък  кожа между палците и показалците на ръцете. Ако участъкът е мек и податлив на натиск, най-вероятно се касае за мек целулит. Обратно, ако целулитът е като плътна студена маса и трудно се измества, то той вероятно е от твърд тип. Трябва да се има предвид обаче, че на различните места на тялото целулитът може да има различна структура. Също така, че двата основни вида целулит могат да имат вариации в консистенцията и структурата. Определянето на типа целулит е важно най-вече за мерките, които трябва да се вземат за третирането му, и често е доста субективно.

5. Заболяване ли е целулитът?
Мненията на специалистите в областта на медицината и козметологията в класифицирането на целулита се разминават изключително силно. Много физиолози отнасят проблема с целулита не към заболяванията, а  към вторичните полови белези присъщи за всяка жена, особено в началните му стадии. В защита те изтъкват, че процесите на образуването не лежат на патологична основа, а се явяват нормални особености на женския организъм, поради което и самият целулит не би трябвало да се отнася към заболяванията. В другата част на спектъра, някои учени са крайно несъгласни с тази теория. Те  определят целулита като проява на нарушение на обмяната на веществата, съсредоточено и проявяващо се в подкожната мастна тъкан, а не физиологично състояние. Те смятат, че дори началния стадии на целулит е сигнал за настъпване на дисбаланс в обмяната на веществата, а кожните прояви са важен симптом за проблем в тялото. Именно поради това, специалистите от областта на козметологията считат целулитът за заболяване, а мерките и борбата с него, като вид лечение. Може би по-балансирана позиция имат единствено лекарите-дерматолози, които са на мнение, че това е по-скоро естетичен проблем, но с индикации за реални метаболитни и кожни проблеми.

5.1. Думата "целулит"

Спор буди и самият термин - целулит, въведен от козметологията. Според медицинските среди, думата е крайно неточна и подвеждаща, заради наставката "ит" (лат. -itis) и съвпадението и с друг термин, отбелязващ сериозно кожно заболяване. Самата наставка идва от латински и в медицината се употребява за отбелязване на възпалителен процес или заболяване. Затова и терминът целулит в българските източници съвпада с медицинския термин за възпаление на съединителната тъкан, кожата и подкожните слоеве, без да имат реално никаква връзка. Така за козметичният проблем целулит, нямащ нищо общо с възпаление, лекарите често използват други термини като хидролиподистрофия или само липодистрофия.

5.2. "Програмирано" ли е тялото да образузува целулит?

Дори самият целулит да не може да се определи като типично заболяване,  факт е, че много от причините за него имат физическа основа. Научно е доказано, че образуването на целулит в някаква степен е генетично обусловено и е пряко свързано с хормоналната система на женския организъм. Така ако човек от една страна е генетично предразположен, а от друга хормоните спомагат за задържането на вода, това значително усложнява проблема. Ако към тези неща се добавят и слабост на капилярите, венозна недостатъчност, проблеми с периферното кръвообращение и хронични застойни процеси, то наистина образуването на целулит няма да е нормално и здравословно състояние.

5.3. Връзката между заседналия начин на живот и целулита

Не трябва да се забравя, че проблемите свързани със застойните процеси в проблемните зони и крайниците се провокират изключително силно от заседналия начин на живот. Липсата на движение оказва изключително неблагоприятно въздействие на венозната и лимфната система. Причината за това е, че за движението на венозната кръв и лимфата в тялото, огромно значение има съкращаването на мускулите и изпомпващото им действие. Така, активния начин на живот и профилактиката на застойните процеси, в голяма степен може да повлияят не само на образуването на целулит, но и да подобри цялостно ни здраве и да ни предпази от множество други доказани заболявания.

. Митове и заблуди за целулита
Макар всяка съвременна жена или мъж да знаят какво означава целулит, около понятието все още витаят множество митове и недоказани твърдения. Една от основните причини за това е, че липсва надеждна информация, на която човек да се довери и той става жертва на всеобщи твърдения. Това е свързано с факта, че съвременната медицина разглежда "портокаловата кожа" по-скоро за естетически проблем, а не като значимо заболяване и тя не присъства в медицинската литература. От друга страна, рекламната индустрия често поднася изкривено или непълно информацията, като така подхранва появата на различни митове свързани с целулита.

6.1. Мит 1: От целулит страдат само жени
Факт е, че най-често целулитът е проблем на жените, но в някой случаи той може да засегне и силния пол. Като цяло,  жените са значително по-предразположени към неравности по кожата, поради  различната структура на съединителната тъкан и фината кожа, свързани с женските полови хормони.  Научно е доказано, че половият хормон естроген има съществена роля в образуването на целулит, като мъже лекувани с хормонални препарати, също могат да развият "портокалова кожа". Най-често при мъжете, целулит се появява в следствие на хормонални проблеми, прием на анаболни стероиди или лечение с хормонални препарати, но може да е и индивидуална особеност. При силния пол целулитът засягат най-вече корема и предната част на бедрата.

6.2. Мит 2: Целулитът засяга само областта на бедрата и ханша
Зоната на ханша и бедрата наистина е мястото, при което жените са най-склонни да натрупват мазнини и да образуват целулит, но той може да засегне и други части на тялото. Това най-често са зоните на корема, задната част на ръцете, подбедриците и др. Обикновено целулитът се появява първо в областта на бедрата и ханша, а в последствие със задълбочаване на проблема, започва да засяга и другите части на тялото.

6.3. Мит 3: Целулитът се среща само при хора с наднормено тегло
Истината е, че целулитът се среща както при хора с наднормено тегло, така и при хора с нормално тегло, а понякога дори при слаби хора. Факт е обаче, че при хората с наднормено тегло, в повечето случаи, той е значително по-видим и в по-тежка степен. Това е така, защото колкото повече се натрупват мазнини, толкова те се разрастват в посока към кожата и водят до деформирането й. Веднъж появил се целулит, дори при значително намаляване на подкожните мазнини, той може да се запази. Така дори човек с нормални килограми може да е засегнат от "портокалова кожа".

6.4. Мит 4: Целулитът е просто подкожна мазнина
Факт е, че целулитът е натупване на подкожна мазнина, но той се явява един вид деформирана и видоизменена мастна тъкан. В такъв смисъл, целулитът е разновидност на нормалната мастна тъкан, която служи като хранителен резерв и има защитна и термоизолационна функция. За разлика от нея, целулитните натрупвания нямат конкретна функция, премахват се трудно и се повлияват незначително от гладуване.

6.5. Мит 5: Целулитът е наследствено заболяване
Вярно е, че наследствеността е един от факторите за образуване на целулит, но не и единственият. Това означава, че дори майката да има значителен целулит, при дъщерята той може да е в незначителна степен, както и обратното. Не е правилно при предразположеност целулитът да се приема като нещо неизбежно, а трябва да се вземат дори по-сериозни мерки срещу прогресирането му.

6.6. Мит 6: Противозачатъчните таблетки водят до образуване на целулит
Пряката връзка между приемът на противозачатъчни таблетки и образуването на целулит не е напълно доказана. За разлика нея обаче факторите като неправилно хранене, хроничен стрес и хормоналните нарушения са доказано свързани с "портокаловата кожа". В този смисъл, противозачатъчните таблетки не могат самостоятелно да бъдат причина за образуването на целулит, а трябва да се разглеждат заедно с другите по-значими фактори.

6.7. Мит 7: Целулит се премахва с липосукция
Липосукцията може да ви избави от няколко излишни килограма в областта на ханша, корема и бедрата, но не и да заличи целулита.  Това е така, защото по време на тази процедура с помощта на вакуум се премахва част от мастните натрупвания, но не се възстановява структурата на кожата. В някои случаи самата липосукция може да доведе до циркулаторни нарушения и съединителнотъканни проблеми.